Как да станем звезда за 100 дни
Джеймс е одобрен за позиция в голяма компания и ще започне на новото място от Понеделник! В момента, в който прие позицията и се зарадва, в него се зародиха хиляди въпроси:
- Какво да облека за първия си работен ден?
- Как да се държа с колегите си?
- Ако имам идея да я казвам ли в началото, за да блесна или да изчакам, за да не ме мислят за “натегач“?
- Как да се обръщам към колегите на Вие или на Ти?
- Колко често мога…..и т.н.
С всяка изминала минута все повече взе да го обвзема паника, която напълно измести радостта му от спечелената позиция, за която толкова искаше да го назначат!
Потърси информация във форумите, разпита приятели, получи противоречива информация и реши, че когато започне ще го мисли!
И така в понеделник сутрин:
Джеймс влезе притеснен в офиса на компанията и се започна:
Първо го посрещна охраната, която пък извика колегите от Човешки ресурси.
Докато ги чакаше, любезният охранител го попита:
– Първи ден, а?
– Нещо такова. – отговори Джеймс. Ама какви ги говоря, как можах да кажа такава глупост? Какво ми става? Трябва да се отпусна.
А, ето ги колегите от Човешки ресурси, тъкмо навреме.
– Добър ден и Добре дошъл! – поздравиха те.
– А, добър ли е? – пошегува се Джеймс.
За негово най-голямо учудване вместо да приемат шегата му, те го изгледаха учудено.
Добре започнах, няма що!
В следващите няколко часа всичко мина спокойно, премина през инструктаж, запознаха го с колегите. Ако можеше и да запомни имената на всички, но поне се поуспокои малко.
Беше се зачел в документите, които му дадоха, когато чу колегата му по бюро да му казва:
– Готов ли си? Отиваме на среща с колегите от Маркетинга.
– Каква среща?
– Как, не ти ли казаха? След 10 мин е.
– Ами, не! За момент си помислих дали не се шегува. Казаха ми, че е най-големия майтапчия.
– Е, нищо, вече знаеш.
На срещата се оказа, че обсъждат проект, който бяхме разработвали в предишната ми фирма.
Стигнаха до момента, в който се опитваха да решат как да намерят повече клиенти, и реших, че мога да им помогна:
– Ние в предната ми фирма разбрахме, че голяма част от клиентите ни идват от препоръки от доволни клиенти и ако…
– Мисля си, че нашият бизнес е различен. – прекъсна ме една от колежките от Маркетинга.
– Да, но клиентите са си клиенти! – леко раздразнен казах аз.
– Така е, но ти си работил само с местни клиенти от една държава, нали?
– Всъщност – не само, но – да, повечето бяха местни!
– Ето, в това е разликата! Тук говорим за клиенти от 180 нации, които търсят предимно в интернет! – гордо и победоносно заяви тя.
Реших, че ще ги оставя да си чупят главата, и за момент си спомних с носталгия как ценяха моето мнение в предишната ми компания и как дори ме търсиха за съвет!
Грешка 1: Съпоставя сегашната и предишната си работа. Знаем, че е нормално. Просто съветваме да се избягва в първите няколко месеца или поне да не се налага на останалите.
Грешка 2: Дава се мнение и препоръка без да се познава бизнеса в подробности. Или най-малкото не разполага с информацията на останалите в срещата.
Грешка 3: Приема покана за среща, за която не е подготвен. Разбира се, че ще приеме, но нека първо се запознае с темата, колегите, целта, което може да стане и по време на срещата.
